Когато политиката започне да прилича на мулти-левъл маркетинг и започне да се прави по неговите правила не е нужно да търсиш дълбок политически смисъл – достатъчно е да проследиш структурата и нейните реакции. В класическите мрежови схеми има водач, който се самообявява за визионер. Обещанията са огромни, наградите изглеждат реални, но се базират единствено и само на сляпа вяра и емоция. Нямат връзка с факти и постижения. Разликата е, че вместо козметика, застраховки и имоти, тук се предлага политическа мечта. Не просто за подмяна на статуквото, а за триумфално възшествие на „човек от народа“ до върха на държавата. Без необходимите етапи, без програма, и реално без шанс. Само с една рано обявена кандидатура и внушението, че това е историческа мисия! Кандидатура като маркетинг в стил МЛМ (мулти-левъл маркетинг) – знаеш, че няма да станеш президент, но ти трябва група, която вярва, че ще станеш, за да и дадеш цел и мотивация за съществуване. Не търсиш избиратели, търсиш дистрибутори на вяра. Вместо да се продава стока, продава се мечта. Тя няма да се сбъдне и това е повече от сигурно, но трябва мотивиращ фактор и обединяваща цел за общността.
Съвсем наскоро лидерът на една партия, която има колебливи успехи и авторитет и все по-ясно изразен култ към личността, обяви, че ще се кандидатира за президент. До президентските избори остават поне година и половина. Други партии дори не са отворили дума по темата. Явно никой не бърза. Дори тези, при които е повече от ясно кой ще бъде кандидат. Никой, освен този човек, който не само че бърза, а и го прави с театрална увереност и почти месианско излъчване. И в това няма нищо случайно. Отнася се за похват, за стратегия. Тактика, заета от друг арсенал – този на мрежовата психология и търговския бизнес.
Най-силната характеристика на мулти-левъл маркетинга не е продуктът, а мотивацията около него. Хората не се включват в осъзнат политически процес. Те се включват, защото искат да са част от нещо голямо, да повярват в успеха, да имат „кауза“, която да замени сивото им ежедневие. Превеждайки това в политически контекст: лидерът не обявява кандидатура, защото има шанс да спечели. Той я обявява, защото му трябва механизъм за мобилизация и оправдание на съществуването. Замяна на законодателната инициатива, която е задължителна за всеки сериозен политически субект с празно навиване на километраж. Нещо все пак трябва да замени празното говорене, пълната липса на истински политически умения и действия.
Тук не става дума за реална кампания, а за построяване на вътрешна структура от вярващи, последователи и разпространители на светлия образ на вожда. За да се изгради такава общност, е нужна „мисия“, която да изглежда толкова голяма и толкова смела, че никой да не смее да я постави под съмнение. В мулти-левъл маркетинга тази роля играе „финансовата свобода“. Така пише в книжките и публикациите. В политическата версия на схемата това е президентската институция. Не за да се управлява наистина, а за да се символизира грандиозност, триумф, справедливост и нов ред. Мечта, облечена в помпозна пищност.
За да разпознаем мрежовия модел, трябва да следим не за съдържанието, а за формата – обожествяване на водача, редовни послания към „структурата“, всекидневно планомерно засилване на езика на вярата и каузата, а не на фактите. Призиви за обединение около визия, която реално няма политически плътен и материален образ, изместване на фокуса от реалната политика към култа към личността.
Когато това построение бъде изградено, остава само да се поддържа ентусиазмът. В MLM това се прави с мотивационни срещи, нови продукти и разкази за успех. В политическия му аналог със събития, живи включвания, търсене на медийни скандали и непрекъснато произвеждане на съдържание, което достига до натрапчивост. Важно е да не стихва шума, да няма пауза, да няма рационален момент, в който човекът отстрани да се замисли дали това всъщност е реално и има ли разумен смисъл.
В MLM (мулти-левъл маркетинг) лидерите често изграждат образ на харизматичен „ментор“, който знае накъде води групата и как заедно ще стигнат „върха“. Обявяването на президентска кандидатура още отсега играе същата роля – цели да придаде мащаб, посока и драматичност на „мисията“, за да се сплоти групата около нея. Да има цел, която да се гони. Много хора знаят, че шансът за успех е минимален, но въпреки това са мотивирани с приказки за политически обрат и „сила на вярата“. Никой не очаква реална победа, но важното е да изглежда, че се гони нещо велико.
При мрежовия бизнес лидерите често демонстрират първенство и изключителност. Така и сега: „аз първи казах, че ще се кандидатирам, следователно аз съм човекът с визия, останалите ще се наредят след мен и няма друг вариант“. В MLM се използва много символика. Политическите „движения“ около такива кандидатури също изграждат неформална общност около лидера, често с фанатична вярност и култ към личността, въпреки здравия разум. И най-често се стига до пълното заспиване на функциите на безпристрастната мисъл
Къде е границата между стратегия и манипулация? Тя се размива, когато липсва отговорност. Всеки има право да обяви кандидатура, но когато го правиш не за да спечелиш, а за да създадеш мрежа от фанатици, това вече не е политика. Това е маркетинг със социална експлоатация. Не се предлага кандидат. Предлага се принадлежност. Не се търсят избиратели. Търсят се дистрибутори на кауза. И най-вече няма отношение като към мислещи хора, а като към емоционален ресурс. Такава кандидатура не е път към президентството. Такъв път не се и търси, защото е ясно че не съществува. Това е директен вход в „Президентски Маркетинг“ ООД.
Защо това е вредно и опасно в политически и всякакъв друг смисъл? Колкото и да не е добре за реалната демокрация битката за Президенството е силна, мощна и само за титани. Всеки има право да участва, но предназначението на дребосъка е само да вдига шум и да създава рекламно суетене. Лошо е – ДА! НО е така! И друго е лошо – като страничен ефект може да се появи фанатичната структура, която вече ще разполага с достатъчно власт – не по закон и избор, а по самовнушение. Захранвана с фантазни образи и действителност тя може да се окаже голям проблем в своята самозаблуда при възприемане на реалната ситуация.
Понякога най-опасното не е заблудата, а ентусиазмът, с който се възприема и разпространява.
БИЗНЕСЪТ В ПОЛИТИКАТА – ЧАСТ I. КАК ПОЛИТИКАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В СТОКА, А ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В БИЗНЕС?
БИЗНЕСЪТ В ПОЛИТИКАТА – ЧАСТ II. КАК ПОЛИТИКАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В СТОКА, А ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В БИЗНЕС?
