Използването на животни като средство за контрабанда на наркотици звучи като сюжет от филм, но експертите по сигурността и ветеринарните служби признават, че такава практика е напълно възможна и на места вече е документирана. Въпреки че няма масови разследвания, придобили широка публичност, съществуват множество сигнали и данни за случаи, в които животни – включително кучета, котки и селскостопански видове – са били използвани като преносители на наркотици. Най-често това се случва чрез насилствено поглъщане на пакетирани вещества или чрез имплантиране на същите вътре в тялото им. След достигане на крайната дестинация, веществата биват извличани по възможно най-пряк и жесток начин, като запазването на техния живот и здраве изобщо не са приоритет.
В медийното пространство от време на време се появяват публикации за открити трупове на животни, при които се подозира, че са били използвани в контрабандни схеми. Въпреки че подобни данни рядко влизат в официалните полицейски отчети, темата не е непозната за криминалисти и гранични служители. Съществуват и твърдения, че в някои части на Западна Европа са откривани масови гробове на животни, което подхранва подозренията за престъпни схеми, при които живи същества са били жертвани в името на печалба.
Сериозно предизвикателство се явява фактът, че в рамките на Европейския съюз съществуват правила, които улесняват движението на животни през границите. Те са създадени с добри намерения – да се гарантира хуманното отношение към животните по време на транспорт. Въвеждат се задължителни почивки, наличие на храна и вода, медицински документи и наблюдение от ветеринарен персонал. Но точно тези регламенти понякога се използват като пролука от престъпни мрежи. Извозването на живи животни през границата често попада в категорията на „приоритетни проверки“, което означава, че тези камиони или бусове преминават по-бързо, за да се избегне страдание на животните. Това се създават предпоставки за манипулация и използване на системата от организирани престъпни групи.
Друг проблем се крие във факта, че наркотрафикантите съвсем умишлено се възползват от органичния мирис на животните, за да заблудят митническите кучета. Миризмата на урина, фекалии, стрес и страх, които животните излъчват по време на транспорт, може да създаде своеобразен „мирисов щит“. Това прави задачата на митническите екипи още по-сложна, тъй като тренираните кучета понякога не могат да разграничат специфичния аромат на забранено вещество от естествените миризми, който произвеждат уплашените животни, натъпкани в затворено пространство. При стрес, страх, болести животните могат да изпускат анормални телесни миризми, а наркотиците покрити от органични миризми, могат да останат незабелязани.
През последните години се наблюдава нарастващ и съвсем недвусмислен интерес от страна на криминалния контингент към транспортите на животни – както домашни, така и селскостопански. Този интерес не е случаен и сам по себе си е показателен за потенциала на тази практика да служи като прикритие за нелегални дейности. Фактът, че вниманието на определени среди все по-често се насочва именно към подобни канали, подсказва, че темата заслужава сериозен институционален и обществен фокус, включително в контекста на трансграничната сигурност.
Използването на животни като контрабандни носители не е нова практика. Има данни, че подобни методи са прилагани и в други видове нелегален трафик – например при пренасяне на скъпоценности, оръжие, цигари, археологически артефакти и дори произведения на изкуството. На практика всичко, което може да се побере в един бус, който преминава границата като на парад, уж в името на запазването здравето на животните.
Колкото и такива практики да изглеждат нереални, за съжаление са документирани случаи, които служат като плашещ пример за ужасната изобретателност, до която може да стигне организираната престъпност. През 2013 г. в Милано е разкрита мрежа, в която над 48 големи кучета — като сенбернари и догове — са били използвани като „мулета“. В телата им били имплантирани по около 1,25 кг кокаин, след което животните били убивани, за да се извлекат наркотиците. В Ирландия също са регистрирани случаи разследвани от полицейска комисия, според които престъпници са пробвали да вкарат наркотици, като ги инжектирали или поставяли във вагините на коне и магарета, които са транспортирани в камиони със селскостопански животни. В далечна Колумбия пък агенти на DEA разкриват случай, при който кученца лабрадори са намерени с зашити в стомаха пакети хероин. Някои от животните не са оцелели след отстраняването на пакетираните вещества. Тези примери не са фрапиращи сензации, а тревожни сигнали, че злото може да приеме непознати форми.
Важно е да се подчертае, че дори и в момента да липсват масови и публично достъпни доклади по темата, тази практика не бива да бъде подценявана. Криминалните мрежи са гъвкави и изключително изобретателни, когато става дума за заобикаляне на законите. Използването на животни в подобен контекст представлява особена форма на престъпление – едновременно акт на жестокост и средство за укриване. Проблемът е многостранен – от гледна точка на сигурността, хуманното отношение и законовите регулации.
Докато обществото с право обръща внимание на трафика на хора и на уязвими социални групи, струва си да се заговори и за това как животните, невинни и безгласни, също могат да бъдат въвлечени в престъпни схеми. Тези случаи рядко стават скандали, но това не ги прави по-малко реални. Колкото по-малко се говори за тях, толкова по-удобно е те да се случват извън общественото внимание.
КОГАТО ПОДЗЕМНИЯТ СВЯТ НАХЛУВА В ЗООЗАЩИТАТА
ЗА ЖИВОТНИТЕ, ПРОТЕСТИТЕ И ХОРАТА
ФОНДАЦИИ ЗА МИЛИОНИ И МИЛИОНИ ЗА ФОНДАЦИИ. КЪДЕ ПОТЪВАТ НЕ МАЛКА ЧАСТ ОТ ДАРЕНИЯТА, КОИТО ОТДЕЛЯМЕ ОТ ЗАЛЪКА СИ?
