Има една тиха подриваща обществото дейност, която се върши просто така, между другото, докато хората, живеещи в правилната страна на историята живеят с вяра във всичко, което идва от силите на светлината, демокрацията и доброто, а на другите, живеещи от неправилната страна на историята се подхвърлят непрестанно проблеми, с които да се борят. Я паметник ще бутнат, я валута ще сменят…
Ето един пример за това, как ни варят като жаби: Чии са децата, на своите родители или може би не? А какво е родител? И почти никой не се усеща, какво е замислено, та се налага няколко човека да водят неравна битка със силите на “светлината и демокрацията“, докато всички гледат безучастно.
За децата, родени в брак, е прието за майка да се смята жената, която е родила детето, а за баща – съпругът и. И са създадени пречки, мъж извън семейството да може да оспори така определения произход. Това се прави в интерес на най-малката клетка на обществото – семейството. Ако и двамата съпрузи не възразяват срещу определения произход, да не се допуска намеса отвън. Ако някой от съпрузите, обаче, реши да оспорва произхода, това е напълно допустимо. След навършване на четиринадесет години, произхода си може да оспорва и детето.
От 2020 г. законът позволява произходът на дете, родено в брак, да се оспорва и от външен за семейството мъж при определени условия, което е много добра и революционна стъпка, защото има разпаднали се семейства, починал баща и т.н., при които случаи изобщо не е добра идея детето да остане без установен произход и без баща, ако майката и съпругът и поради някаква причина се заинатят или не им се занимава.
Но тук искам да обърна внимание върху другия случай – за произхода на децата, родени извън брак.
В обществото ни е прието в тези случаи майка на детето да е жената, която го е родила, а баща – мъжът, който е дал гените си при зачеването му. До 2009-та година при някакви съмнения, че произходът на дете не е правилно определен, мъж, който има съмнение, че той е бащата, можеше да подаде иск за оспорване и установяване на произхода на детето.
През 2009-та година беше приет новия Семеен кодекс и в него, „съвсем случайно“, бяха изпуснати почти всички лица, които имаха право според стария закон да оспорват припознаване – и твърдящия, че е баща, и неговите наследници, и прокуратурата, и социалната служба.
А сега, да видим защо беше „допусната тази грешка“.
Ако някой не знае как се продават деца: Има бременна жена. Без брак. И само без нравоучения – харесва ли ви или не, повече от половината двойки у нас и в Европа са без брак, а пък около две трети от бракове се разпадат поради една или друга причина. Но да не се отклоняваме.
Има бременна жена без брак. Ако тя има несигурност, дали иска детето, намесва се гинекологът и, който проследява бременността. Задачата на гинекологът е да и вдъхне вяра, че може да се освободи лесно от детето, като го даде на едно много добро семейство, което много иска дете, но не може да има собствено. Пък и тя ще изкара и някой лев. И далече не само тя, но това към онзи момент не се дискутира.
После е лесно. Мъжът от семейството припознава детето като свое, минава един месец, майката дава разрешение за осиновяване и съпругата на припозналия става негова осиновителка по лесна процедура пред съда. Обясненията в този случай се пишат под индиго – простила е изневярата и се е привързала към детето. Някои прощават и се привързват повече от един път. Широко скроени хора, какво да правиш…
Преди да са ви налегнали някакви мисли за това, колко по-добре е детето да има добро семейство, вместо да го подхвърлят по домове и приемни семейства, да ви издам една тайна – има законно осиновяване. Как става то, е описано в Семейния кодекс. Щом за едно дете има интерес, няма да остане в дом. И още – продажбата на деца е престъпление според Наказателния кодекс. Защо не трябва да се извършват престъпления, е дълга тема, дано повечето хора разбират защо. А според европейската анти-трафик директива, незаконните осиновявания, които се реализират най-вече чрез описаната схема за продажба, са предпоставка за трафик – тоест, смята се, че има реална опасност децата да бъдат подложени на експлоатация – робство, просия, проституция и дори убийство за органи.
И да се върнем към схемата. Продавачът – майката, се осигурява от гинеколога. Купувачите се осигуряват от нпо-та, които най-често „работят“ в областта осиновяване и международно осиновяване, или адвокатски къщи. Информация за потенциални купувачи – семейства, които търсят дете и биха платили нещо за бърза „услуга“, както се досещате, се подава от социалната служба.
И на върха на тази стройна организация се позиционира законодателят, който с няколко умели действия с мишката и клавиатурата отнема възможността на който и да е да оспори произхода на детето, тоест – сделката. Бизнесът е защитен и от евентуален баща, и от прокуратурата, и от социалната служба.
Тези неща се дискутираха доста между 2006-та и 2009-та година, явно това е вдъхновило законодателят да реши проблемите на бизнеса толкова категорично.
След това… каквото и да ви напиша, няма да разберете, какво е коствало на няколкото човека, ангажирани с казуса, да принудят смачканата държава да върне в закона правото и на прокуратурата, и на претендиращите да бъдат бащи. Първото стана бързо, през 2010-та година, а второто – през 2020 г.
А проблемът изобщо не е решен. Първо, доста текстове от раздел Произход като че ли са писани в кръжока „Главата ми пречи“, но по-важното е, че сложиха едно ново изречение, според което съдът взима решение, като съобразява интереса на детето. На пръв поглед, това звучи много сладко, обаче… това няма нищо общо с онзи случай, за децата, родени в брак.
Съдът винаги е съобразявал интереса на детето, като е отказвал смяна на произхода, когато претендиращият е в категорична невъзможност да изпълнява функциите на баща. Пример – наркоман, живеещ в кашон. Дали това е правилно е дълга тема, но да не се отклоняваме. Важното е друго – този нов текст дава основание за нова съдебна практика. И тъй като нито Министерство на правосъдието, предложило текста, нито законодателят имат някаква идея, как да се изпълнява този текст… всъщност имат, но им е неудобно да признаят… ще се гради нова съдебна практика. И ще минат много години, докато се установи противоречива практика и някой реши да се уточнява „какво е искал да каже авторът“ и как да се изпълнява закона. А дотогава, при нужда и с „подбран“ при не особено случайно разпределение състав, бизнесът може да бъде защитен… в интерес на детето.
Съвсем отделен е въпросът, че тези дела, за оспорване на произход, се точат с години. Петнадесет години за дело за произход… как ви се вижда? Не е шега, истина е, има такива случаи. А в същото време, дела по Закона за защита срещу домашното насилие приключват за седмици, включително такива, в които злоупотребата със закона е очевидна още от кориците на делото.
А сега да се върнем към основната тема. Покрай защитата за бизнеса, агресивно се налага идеята, че произходът не е обективно обстоятелство, въпрос на биологична реалност, а въпрос на интереси. Засега това се пробва най-вече за произходът от баща, но и не само.
Нали помните, как социалната служба философстваше за „интереса на децата“ в случая с разменените бебета? Абсурдно, но то така се започва, така се открехва прозорецът на Овертон. Ако пък родителите не се бяха разбрали помежду си, без съд, делото за произхода на децата още нямаше да е приключило. Съдът е ангажиран, нали знаете…
Да напомня и за злоупотребите на социалната служба в приемната грижа… много дълга тема, но и тя е свързана с омаловажаване на биологичния произход.
Тоест – след като се „разправят“ с мъжете по отношение на произхода, следват и жените… Обаче, колкото и да сме малко, заели сме се с това и кой кого, изобщо не е ясно. Както се казва, само гледайте…
А какво общо с всичко това има барон Мюнхаузен… Шансовете ни щяха да бъдат точно нула, ако го нямаше Европейския съд по правата на човека. Това са фактите. Помощта му е решаваща. В тази брутално овладяна държава, с колониална администрация, на която е разрешено да граби с пълни шепи, за да бъде държана в зависимост, и която изобщо не се интересува от някакви ирационални за нея понятия като човешки права и т.н… нищо не може да се постигне без външна помощ или без революция. За революция няма никакви условия, защото уялото се консуматорско общество революции не прави… така че, остава ни само външната помощ, докато и тя е налична и достъпна.
Според член 20 от Европейската конвенция за правата на човека броят на съдиите в Европейския съд по правата на човека е равен на броя на страните, членки на Съвета на Европа, подписали Конвенцията. И тези няколко съдии са заливани с жалби от цяла Европа. Оттам и изключително бавното производство, което спъва развитието на правото в страни като нашата, където всички институции са бутафория, бутафорно е и гражданското общество, защото е легитимирано фалшивото такова, което е на заплата към чужди държави или правителството.
За да не се подведат някои читатели – тук Европейският съюз няма нищо общо. Говорим за Съвета на Европа.
Какъв е изходът според мене – промяна на този член 20 и приемане, че съдите трябва да са толкова, че да осигурят решаване на делата в шестмесечен срок. Тогава и доста неща в родното правосъдие и законодателство ще се решават доста по-бързо.
Това е теорията. А как да стане на практика… не ме питайте. Как се буди злоупотребил с „вещества“ човек от щастлив сън, не знам. Който знае – да казва.
За тези, които имат нужда от конкретни случаи, за да разберат тематиката, мога да препоръчам следния материал – https://bars-hr.net/viktor.htm . В него е описан съвсем схематично случая на бизнесмена Виктор Кирилов, управител на Протех АД.
А вие мислете, как да събудим заспалото общество.
ЛЮБОМИР (ЛЮБО) ДАНКОВ
