Фондациите и неправителствените организации по замисъл съществуват, за да работят в обществен интерес, да подпомагат уязвими групи, да защитават каузи и да изпълняват дейности, които държавата не може или не иска да поеме. Именно този обществен кредит на доверие ги превръща обаче в удобен инструмент за злоупотреби, когато попаднат в ръцете на хора с други намерения. В световен мащаб отдавна е ясно, че част от схемите за кражба на средства и пране на пари преминават именно през благотворителни структури, защото те работят с дарения, грантове и субсидии, често ползват данъчни облекчения и по правило подлежат на по-слаб и формален контрол от търговските дружества.
Най-често използваният механизъм започва с легализирането на произхода на пари чрез дарения. Средства, придобити от корупция, контрабанда, измами или други престъпления, се внасят като „дарения“ към фондация или НПО. В много държави, включително в ЕС, проверката на произхода на дарителските средства е значително по-лека в сравнение с банковия контрол върху бизнес транзакциите. Когато тези пари влязат в сметките на организацията, те вече изглеждат законни, защото формално са предназначени за дейност в полза на обществото. Следващият етап е тяхното усвояване чрез разходи, които на хартия изглеждат легитимни. Консултантски услуги, обучения, кампании, логистика, наеми, възнаграждения са начините, по които парите преминават през пералня. В реалността голяма част от тези разходи са фиктивни или силно завишени, а средствата се връщат обратно към същите хора чрез свързани фирми, подставени лица или лични разходи, маскирани като дейност на организацията.
Друг широко разпространен модел е създаването на напълно фиктивни фондации и НПО. Те имат устав, регистрация, банкови сметки и дори публично присъствие, но реална дейност почти не извършват. Целта им не е да работят по кауза, а да служат като транзитна точка за пари. Такива структури могат да получават дарения от физически и юридически лица, след което средствата бързо се прехвърлят към офшорни компании, теглят се в брой или се насочват към други организации от същата мрежа. По този начин финансовата следа се размива, а контролните органи срещат сериозни трудности да докажат престъпен произход или лично облагодетелстване.
Особено проблематични са случаите, при които реално работещи организации биват превзети отвътре от корумпирано ръководство. Тук вече не говорим за фалшива кауза, а за злоупотреба с истинска. Ръководители и членове на управителни органи си определят прекомерни възнаграждения, сключват договори със свои фирми, използват средства за лични нужди. Имоти, автомобили, пътувания, луксозен начин на живот – и всичко това се прикрива като административни или програмни разходи. Международната практика показва, че точно този тип злоупотреби най-трудно се разкриват, защото формално документите са изрядни, а общественият образ на организацията действа като щит срещу съмнения.
В редица случаи фондации и НПО се използват и като част от по-големи схеми за политическо влияние и транснационално пране на пари. Един от най-известните примери е т.нар. „Азербайджанска пералня“, разкрита от разследващи журналисти от OCCRP. В тази схема около 2,9 милиарда долара са били прехвърляни през мрежа от компании, банки и организации, включително структури с нестопанска цел, за да се купува политическо влияние в Европа, да се плащат лобисти и да се перат средства на управляващия елит. Тук благотворителният и културният облик на част от организациите е използван целенасочено, за да се прикрие истинската цел на паричните потоци.
Друг показателен случай е скандалът с неправомерното използване на социални средства в щата Мисисипи, САЩ, където държавни пари, предназначени за подпомагане на най-бедните семейства, са били прехвърляни през неправителствени организации и изразходвани за несвързани дейности. Разследванията показват, че НПО са били използвани като буфер между държавата и реалните получатели, което е позволило заобикаляне на контрола и прикриване на злоупотребите в продължение на години. Този модел е особено опасен, защото комбинира публични средства с частни структури, при което отговорността се размива.
Общото между всички тези схеми е използването на сложни, но на пръв поглед законни механизми. Парите рядко се крадат директно. Те се източват постепенно, чрез договори, отчети, подизпълнители и счетоводни операции, които формално отговарят на закона или поне изглеждат така. Контролът често е формален, одитите са повърхностни, а санкциите обикновена са редки и закъснели. Това създава усещането за безнаказаност и насърчава повторяемостта на схемите.
Когато прехвърлим този анализ към България, картината не е по-различна, макар и често да остава по-слабо осветена публично. Законът за юридическите лица с нестопанска цел формално изисква прозрачност и отчетност, но на практика контролът върху дейността на фондациите и НПО е ограничен. Годишните финансови отчети се подават, но рядко се проверяват в дълбочина, а санкциите за нарушения са символични. Няма ефективен механизъм за системна проверка на произхода на даренията, особено когато става дума за частни дарители или чуждестранни средства.
Допълнителен проблем е, че в България голяма част от социалните и обществени услуги са изнесени към неправителствени организации, които работят с публично финансиране. Това създава условия НПО да се превърнат в посредник между държавния бюджет и реалните нуждаещи се, без адекватен контрол върху качеството на услугите и реалното изразходване на средствата. Когато към това се добавят частни интереси, политически зависимости или липса на прозрачност в управлението, рискът от злоупотреби нараства значително.
Не бива да се твърди, че всички фондации и НПО злоупотребяват. Напротив! Мнозинството работят честно и често компенсират провалите на държавата. Но липсата на строг, независим и постоянен контрол позволява на част от тях да използват благородния статут като прикритие за финансови и корупционни схеми. Именно това подкопава общественото доверие и хвърля сянка върху целия сектор.
Истинският проблем не е в съществуването на НПО, а в отсъствието на реална отчетност, в слабите санкции и в нежеланието на институциите да разглеждат тези организации като потенциален рисков фактор, а не като априори добри. Докато фондациите и неправителствените организации продължават да бъдат възприемани като морално недосегаеми, те ще останат удобен инструмент за заобикаляне на закона, пране на пари и източване на средства, предназначени за най-уязвимите.
ИЗПОЛЗВАНЕ ИЗТОЧНИЦИ:
1. Доклади и препоръки на FATF (Financial Action Task Force) относно злоупотреби с нестопански организации;
2. Разследвания на OCCRP – Organized Crime and Corruption Reporting Project, включително „Azerbaijani Laundromat“;
3. Публични съдебни дела и прессъобщения на Министерството на правосъдието на САЩ;
4. Документирани случаи от Wikipedia и официални разследвания за Mississippi welfare funds scandal;
5. Българско законодателство – Закон за юридическите лица с нестопанска цел и практиката по прилагането му.
