Политическият цирк в България най-после получи нов декор, но главните актьори в него продължават да играят по стария сценарий. След като години наред ни разкарваха до урните през няколко месеца, новият парламент започна работа с големи обещания и още по-големи скандали. Истината е, че хората се умориха да слушат за светлото бъдеще, докато парите им изчезват в джобовете на шепа хора, прикрити зад депутатски имунитети и лъскави костюми. Началото на тази нова власт показва едно нещо много ясно – старите кучета трудно учат нови номера, а корупцията си остава голямата язва на държавата.
Ако върнем лентата назад и сравним сегашната ситуация с предишните управляващи, ще видим, че разликата е предимно в козметичните промени. Предишните парламенти се провалиха с гръм и трясък, защото вместо да борят мафията, те се договаряха с нея под масата. Новите лидери дойдоха с претенцията, че са чисти и ще донесат справедливост, но още в първите дни започнаха да правят същите грешки. Голямото предимство на сегашната обстановка е, че политиците вече знаят колко бързо народът може да излезе на улицата и да ги изхвърли от топлата власт. Недостатъкът обаче е, че страхът им ги кара да действат на тъмно и да си осигуряват гърба чрез нови зависимости.
Най-голямата слабост на всяко ново управление лъсва тогава, когато дойде време да се раздават постовете по министерства, агенции и държавни фирми. Вместо да се търсят истински експерти с чисти ръце, кадровият подбор на новата власт изглежда хаотичен, прибързан и направен на коляно в последния момент. Когато бързаш да напълниш столовете с удобни хора, за да задоволиш партийни апетити, качеството остава на заден план и резултатите не закъсняват. На ключови позиции вече се появяват лица без никакъв опит в управлението или още по-лошо, със съмнително минало и стари връзки.
Тази кадрова каша показва, че новите управляващи са по-загрижени да нахранят своите коалиционни партньори, приближени и скрити спонсори, отколкото да свършат работа за хората. Търси се място за човека, а не обратното. Когато една власт е съставена от много парчета, всеки иска да захапе най-апетитната хапка от държавната баница и започва едно безкрайно пазаруване на лоялност. Резултатът от това задоволяване на чужди интереси е пълна аматьорщина и неграмотност в управлението, която парализира държавните институции в най-критичния момент. Назначенията на партийни парашутисти не само спират реформите, но и отварят чисто нови врати за корупционни схеми под прикритието на промяната.
Няма как да бориш мафията и старата корупция, ако хората, които пращаш на фронта, са назначени само заради партийна вярност или за да угодят на някой бизнес кръг. Истинското мнение на хората по улиците е, че новите кадри просто сменят старите на държавната хранилка, без да имат капацитета или желание да променят системата. Грешката на властта е, че подценява интелигентността на обикновения българин, който бързо усеща кога го лъжат с нагласени лъскави биографии. Ако тези хаотични и некачествени назначения продължат, новата власт сама ще подпише своята присъда, защото чиновници без опит не могат да спечелят войната срещу организираната престъпност.
Антикорупцията се превърна в най-евтината дъвка за печелене на гласове в социалните мрежи, но реални действия все още няма. Всички говорят за пречистване на съдебната система и за затвор за крадците, но на практика виждаме само смяна на едни кадри с други, които са по-удобни за новите управляващи. Докато законите се пишат така, че винаги да има задна вратичка за големите риби, борбата с мафията ще остане само на хартия. Новият парламент има шанса да докаже, че не е поредната машина за пране на пари, но за целта трябва да спре с безкрайните пазарлъци за постове и да започне реални разследвания срещу тези, които ограбиха държавата през последните десетилетия.
Международното положение също оказва огромен натиск върху нашата малка държава и политиците умело го използват, за да отклоняват вниманието от вътрешните кражби. Всеки път, когато се надигне корупционен скандал, управляващите започват да ни плашат с войни, кризи и геополитически заплахи. Европа ни спира милиарди левове от фондовете точно заради корупцията и липсата на работещо правосъдие, а нашите властници се оправдават с глобалната несигурност. Истината е, че най-голямата заплаха за България не идва отвън, а отвътре – от политическата мафия, която изсмуква силите на нацията и обрича хората на бедност.
В крайна сметка, началото на новата власт ни показва, че без силен и постоянен натиск отдолу нищо няма да се промени. Грешките на новите управляващи вече започнаха да тежат, а кредитът на доверие бързо се изчерпва. хората ще продължат да следят всяка тяхна стъпка, защото опитът показва, че властта развращава и най-гласовитите борци за правда. Това е наблюдаване не един и два пъти. Вече е традиция. Времето за приказки изтече и ако този парламент не започне да вкарва корумпирани политици в затвора, съдбата му ще бъде същата като на предишните – бърз и безславен край на бунището на историята.
