Дом Динев е фондация, създадена в помощ на болни, ранени, малтретирани и инвалидизирани безстопанствени кучета и котки. Колкото и невероятно да звучи обаче, тази кауза спасява не само животни, а и хора. Защо ли? Защото, когато човек се вгледа в очите на пострадалите безсловесни същества, нещо се променя. Ставаме по-чувствителни към болката, по-добри, по-истински. Помагайки на животните, неизбежно започваш да виждаш и другата страна на отговорността – опазването на околната среда, търсенето на справедливост и чистота около себе си. От 2019 г. Дом Динев се бори ежедневно с един от най-тежките проблеми – изхвърлянето на нежелано поколение домашни любимци. Изоставени заради смяна на жилище, работа в чужбина, смърт на собственик или просто от безотговорност, тези животни попадат на улицата.

...

В политическия живот на всяка демократична държава различията между партиите и техните водачи са естествен и дори необходим елемент. Идеологическото многообразие, състезанието на идеи и сблъсъкът на визии са сърцевината на демократичния процес. НО…. Когато различията се превърнат в лични вражди, когато политиката отстъпи пред емоционални изблици, обиди и театрални нападки, тогава вече не става въпрос за различни виждания, а за дълбоко вредно и опасно явление. Именно такъв случай наблюдаваме днес в публичната конфронтация между Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов – двама лидери, ръководещи партии, които макар и с нюанси, претендират за общ идеологически периметър и една и съща таргет група избиратели. Този конфликт, разиграващ се в реално време пред очите на цялото общество, излиза далеч

Неделя е. Отваряш социалните мрежи с надеждата за малко спокойствие и природа… и наистина – природа има! Зелени склонове, лавандулови полета, чешми с надпис "Дар от Дядо Геле", а по пейките – познати лица, само че този път – в отпускарски одежди или по бански. Оказва се, че политиците и новите „обществено значими личности“ отново са на обиколка. Само дето не е по работа – а за почивка. А „на село“ вече не е онова, което беше. „На село“ е новата политическа сцена. Да! Не си се объркал – говорим за същото онова село, дето навремето беше символ на „да избягаш от всичко“. Сега е мястото, където всички отиват на рекламен тур и пиар пътешествие. Включително хората, които иначе твърдят, че са „близо до народа“. Толкова близо, че чак са го направили част от пиар стратегията си. Какво наблюда...

Събота сутрин е. Време за кафе – ритуал, който ни събира, събужда и понякога утешава. А днес, докато си сипваме от кафето, си сипваме и от онова познато усещане – че пак идват избори. Поредните. Нищо ново под слънцето, освен старите герои в нови костюми и още по-нови партии със стари физиономии. Познати лица, стари обещания и нови маски … Кафето горчи, но не толкова, колкото осъзнаването, че политическият сезон у нас вече не се брои в години, а в брой избирателни кампании. Свикнахме с извънредното положение не само по здравни причини, а и като политическа хронология – все сме пред нещо, което ще ни „спаси“, но все не се случва. Обещават ни промяна, а ние продължаваме да чакаме като на опашка за евтини домати – всички знаят, че няма да стигнат за всички. Спомняте ли си първите си избо...

...

  ...

В последните години ставаме свидетели на една много тревожна тенденция. Политиката все по-често се превръща в сцена за аматьори, а Народното събрание — в декор, в който се разиграва безумие, прикрито като патриотизъм, морал или “новото лице на промяната”. Липсата на политическа култура не е безобидна. Това не е просто липса на ерудиция. Това е липса на разбиране как функционира държавата, как се вземат решения в демократична система, каква е ролята на институциите, каква на политиците и каква на гражданите? Какви са взаимодействията помежду им, какво може и какво е признак на незнание и непознаване на основни понятия и взаимовръзки? Когато в политиката влизат хора без базисни знания, без памет и знания за отминали етапи и битки, без ясна програма и стратегическо мислене, те не просто са...