Етикет: системата ни убива

Има деца, които могат да кажат кога ги боли. Има деца, които могат да разкажат какво са преживели. Има деца, които могат да посочат човека, който ги е ударил, обидил или унижил. Има деца, които могат да потърсят помощ и да поискат справедливост. Но има и други деца. Деца, които поради тежки увреждания, аутизъм, интелектуални затруднения или други състояния не могат да говорят или не могат по разбираем начин да съобщят какво им се случва. Те не могат да подадат жалба. Не могат да свидетелстват. Не могат да опишат болката, страха или унижението си. Не могат да кажат: „Помогнете ми“. Именно тези деца са сред най-уязвимите членове на нашето общество. Те живеят сред нас, посещават детски градини, училища, социални услуги, дневни центрове и различни институции. Всеки ден родителите им ги пове...

Историята на българските протести срещу Борисов и Пеевски е като безкрайна театрална пиеса. Сцената е една и съща – улиците на София и големите градове. Декорите са познати – знамена, плакати, свирки и мегафони. Главните актьори – Бойко Борисов и Делян Пеевски – винаги заемат централното място под светлината на прожекторите. А сега, когато вече тринайсет години сцената е разтърсвана от „КОЙ?“, от „оставка“ и от стотици скандирания изведнъж извадена от нищото нахлува една партия и казва: „Ето, ние измислихме протестите!“. Още през 2009 година, когато Борисов за пръв път се възкачи на премиерския трон (буквално), хората започнаха да усещат, че това управление ще е като стар сериал, който няма край. Има само нови сезони. Първият истински трус дойде през зимата на 2013 година, когато сметки...

Мамо, защо не дойдем да живеем в Лозенград, щом дядо Георги е роден тук? Въпрос на синът ми Георги, роден със Синдром на Даун, КИ 45, но като събратята си силно сетивен.  Продължаваме разговора: Защо, да живеем тук? Ами, обичат ме. Е, колко хора те обичат в България (изреждам много), няма ли да ти е мъчно? Не, те ще идват. Как ти хрумна, бе дете? ТУК ВСИЧКИ МЕ ХАРЕСВАТ! И млъкна, и с нежелание се качи в автобуса за Бургас… Изпитах физическа болка. На 22 юли 2012 г. навърши 22 години и искаше да види Константинопол. Това бе подаръкът му. На връщане има престой в Лозенград, показах му, къде някога е била къщата на дядо му Георги, взехме пръст за гробовете в Бургас. Купих му кюфтета, а аз получих този въпрос. Какво да му обясня – че преди 89 години семейството е избягало в...

 В последните години сме свидетели на дълбока трансформация в социалната политика на България – такава, каквато малцина граждани осъзнават в пълната и сериозност. На повърхността тя изглежда като реформа, модернизация, интегриране на добри европейски практики, но ако се вгледаме по-внимателно ще видим един крайно обезпокоителен процес – държавата постепенно се оттегля от своя ангажимент към най-уязвимите и прехвърля социалната отговорност на частните доставчици  и неправителствени организации. Този процес се случва тихо, с административни ходове, нови регулации и процедури, които уж улесняват достъпа, но на практика затрудняват реалната подкрепа. Всичко това започна с гласуването и въвеждането на ЗСУ (Закон за социалните услуги), въведен с идеята за по-гъвкава и ефективна система, но вс

В далечната 2018 г. БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ подкрепи протеста на майките на деца с увреждания от СИСТЕМАТА НИ УБИВА и беше с тях през всичките дълги седем месеца, когато създаваха и се бориха за Закона за личната помощ. Тогава ни се наложи да прибавим още един раздел от теми и още една насока към обема от задачи, по които по онова време работеше гражданското сдружение. Наложи се да прочетем и проследим доста закони, за да бъде адекватна помощта ни. Да видим с очите си доста съдби, да заживеем с техните проблеми, да ни станат приятели и съидейници. Това беше един от случаите, когато на човек или организация се налага да навлезе в нови територии, да придобие нови знания и интереси, да преживее със своите приятели техните болки и живот, за да може адекватно да помогне. И тогава, и по-късно

Да имаш човек с увреждане в семейството е съдба, не наказание. Съдба, която се дава само на най-силните. На тези, за които тя, Съдбата е преценила, че ще издържат и ще понесат кръста достойно. Ще бъдат пример за всички останали, които се пречупват и потъват в самосъжаление при най-малкото изпитание. И ако ти си точно такъв, по пътя си срещаш и други с това предназначение. И тогава ставате общност. Поемате напред заедно. Това се случва с много хора. Налага  им се да задълбаят дълбоко в дебрите на социалната политика, заедно с другите избрани от силите на вселената, защото ако не си помогнеш сам, няма кой друг да ти помогне. Трябват знания, опит и тежки битки. И не, че някога си предвиждал или искал за себе си такава съдба. Животът така те подхваща. Много съдби, случки и битки минаха покр

Скоро ми разясниха защо в България се отпускат малко пари в социалната сфера. Както се казва каква е политиката в тази сфера ( известно е кой прави политиките). Вече сме разбрали, че това не е защото няма пари. Това е последна грижа. Дори и тези, които се отпускат биха свършили някаква работа, ако се запушат дупките през които изтичат. Проблемът е, че трудно могат да бъдат откраднати след това. В социалната сфера, каквото отпуснеш в по-голямата си част отива за плащания на нуждаещите се. Няма големи европейски програми и проекти, при които можеш да усвояваш, няма значими обществени поръчки, през които да натъпчеш някое чекмедже, абе няма възможност и мегдан за голямо крадене и присвояване. За това и социалната политика е такава. За това средствата се насочват, там където това е възможно и ...