Етикет: системата ни убива

 В последните години сме свидетели на дълбока трансформация в социалната политика на България – такава, каквато малцина граждани осъзнават в пълната и сериозност. На повърхността тя изглежда като реформа, модернизация, интегриране на добри европейски практики, но ако се вгледаме по-внимателно ще видим един крайно обезпокоителен процес – държавата постепенно се оттегля от своя ангажимент към най-уязвимите и прехвърля социалната отговорност на частните доставчици  и неправителствени организации. Този процес се случва тихо, с административни ходове, нови регулации и процедури, които уж улесняват достъпа, но на практика затрудняват реалната подкрепа. Всичко това започна с гласуването и въвеждането на ЗСУ (Закон за социалните услуги), въведен с идеята за по-гъвкава и ефективна система, но вс

В далечната 2018 г. БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ подкрепи протеста на майките на деца с увреждания от СИСТЕМАТА НИ УБИВА и беше с тях през всичките дълги седем месеца, когато създаваха и се бориха за Закона за личната помощ. Тогава ни се наложи да прибавим още един раздел от теми и още една насока към обема от задачи, по които по онова време работеше гражданското сдружение. Наложи се да прочетем и проследим доста закони, за да бъде адекватна помощта ни. Да видим с очите си доста съдби, да заживеем с техните проблеми, да ни станат приятели и съидейници. Това беше един от случаите, когато на човек или организация се налага да навлезе в нови територии, да придобие нови знания и интереси, да преживее със своите приятели техните болки и живот, за да може адекватно да помогне. И тогава, и по-късно

Да имаш човек с увреждане в семейството е съдба, не наказание. Съдба, която се дава само на най-силните. На тези, за които тя, Съдбата е преценила, че ще издържат и ще понесат кръста достойно. Ще бъдат пример за всички останали, които се пречупват и потъват в самосъжаление при най-малкото изпитание. И ако ти си точно такъв, по пътя си срещаш и други с това предназначение. И тогава ставате общност. Поемате напред заедно. Това се случва с много хора. Налага  им се да задълбаят дълбоко в дебрите на социалната политика, заедно с другите избрани от силите на вселената, защото ако не си помогнеш сам, няма кой друг да ти помогне. Трябват знания, опит и тежки битки. И не, че някога си предвиждал или искал за себе си такава съдба. Животът така те подхваща. Много съдби, случки и битки минаха покр

Скоро ми разясниха защо в България се отпускат малко пари в социалната сфера. Както се казва каква е политиката в тази сфера ( известно е кой прави политиките). Вече сме разбрали, че това не е защото няма пари. Това е последна грижа. Дори и тези, които се отпускат биха свършили някаква работа, ако се запушат дупките през които изтичат. Проблемът е, че трудно могат да бъдат откраднати след това. В социалната сфера, каквото отпуснеш в по-голямата си част отива за плащания на нуждаещите се. Няма големи европейски програми и проекти, при които можеш да усвояваш, няма значими обществени поръчки, през които да натъпчеш някое чекмедже, абе няма възможност и мегдан за голямо крадене и присвояване. За това и социалната политика е такава. За това средствата се насочват, там където това е възможно и ...