Неделя е. Отваряш социалните мрежи с надеждата за малко спокойствие и природа… и наистина – природа има! Зелени склонове, лавандулови полета, чешми с надпис „Дар от Дядо Геле“, а по пейките – познати лица, само че този път – в отпускарски одежди или по бански. Оказва се, че политиците и новите „обществено значими личности“ отново са на обиколка. Само дето не е по работа – а за почивка. А „на село“ вече не е онова, което беше. „На село“ е новата политическа сцена.
Да! Не си се объркал – говорим за същото онова село, дето навремето беше символ на „да избягаш от всичко“. Сега е мястото, където всички отиват на рекламен тур и пиар пътешествие. Включително хората, които иначе твърдят, че са „близо до народа“. Толкова близо, че чак са го направили част от пиар стратегията си.
Какво наблюдаваме? На юг от центъра – спа комплекс, където новоизгрял политик обяснява от джакузито как ще „възроди нацията“. На север – селска фиеста с DJ в обора и неонов надпис на нещо от рода на „Събор за стабилност“. А между тях – политически туристи с тежка охрана, които откриват нова чешма, построена още през 1984-та. Със селфи, разбира се. Без селфи не става.
Не! Не става дума само за реклама. Селото, провинцията са вече сцена. Новите елити обичат калта (НО… само за снимка или за кални бани). Това е цяла стратегия. Селото се превърна в сценичен декор – малко етно, малко носталгия, малко „хляб и зрелище“. Няма значение дали някой наистина живее или работи там. Важното е да се снима, да се качи пост с хаштаг #близодонарода, и да се съберат лайкове от лелите и чичаците в социалните мрежи.
Всъщност народът никак не е глупав. Той вижда кога на някого гумените ботуши са чисто нови. Вижда кога някой държи мотика така, сякаш е айфон. И най-вече – усеща кога идват заради камерите, а не заради хората. Сигурен признак, че предстоят избори, но това напоследък няма значение. Не е важно кой гласува, а кой брои гласовете.
Тъжно, но и комично, защото в България селото наистина страда. Страда от обезлюдяване, лоши пътища, липса на лекари и учители. Това, че определени райони са превърнати в крепости и неуспешна PR реклама е абсолютно без значение. Те не са реалната картина, а само опити за студийни павилиони, в които се снимат филми с некадърен сценарий. А новите „елити“ идват с джипове и PR-и, преспиват в бутиковата къща за гости и отпрашват обратно към града с бутилка чужбинска вода „Перие“ в ръка. Не за друго! Заради жегата. Да не си помислите нещо! До изборите така ще бъде – един селски цирк на гастрол.
Има и нещо друго: всяка сесия от Народното събрание, всеки нов скандал, всяка смяна на властта ражда нови герои. Те още не са напълно познати, но вече имат лична страница, TikTok канал и PR стратегия с обиколки из малките населени места. Селата не ги помнят, но те са тук „всеки уикенд“. И къде по-точно? Обикновено в най-фотогеничната част на района.
Баба Гина, дето не получава лекарства от две седмици? Нея не я снимат. Но ако има местна певческа група, шарени покривки и традиционна ракия – ей го на, появява се и „новото лице на българската политика“. Народен човек, ама да има Интернет на телефона, крафт бира и непременно вода „Перие“. Друга не може! Тя е гвоздеят на програмата.
Говорим за едно ново поколение „народни любимци“. Те не ядат шкембе в пластмасова чинийка, а го поръчват в гурме вариант с био чубрица. Снимат се с кон, но не слизат от джипчето. Влизат в стария храм за 3 минути – колкото да отбележат „традиция и духовност“, после отиват на винено парти, организирано от приятелска фондация.
Селото е фон. Те са съдържанието. И то съдържание, което се пуска в правилния час, с правилния филтър и правилния текст: „Тук, сред чистата българска земя, се вдъхновявам да работя за вас.“ А ти, докато четеш, се чудиш: откога автентичността е режисирана и се снима с дрон?
Разбира се, най-впечатляващи са снимките с бабите. Селфи с баба е новата политическа класика. Те са истинските героини – неуморни, добри, наивни и с нагласени усмивки. Само че, за жалост, в кадъра те са фон – някой стои до тях с ръка на рамото им и широка фалшива усмивка, която лъже, та се къса казвайки „Тя ме вдъхновява.“ Да, ама тая баба не те познава, бе! И още утре ще забрави кой си – защото утре няма да си тук, а тя ще чака хляба всеки четвъртък и водопровода вече много десетилетия.
Да се надяваме, че не всичко е фарс! Дано да има и светли изключения – хора, които наистина искат да чуят, да помогнат, да разберат как живеят хората извън столицата. Но тях рядко ги дават по телевизията. Те не позират, а действат. И точно затова не се харесват на системата и ги няма в новините и медиите.
Селото e оцеляло през турско, през приватизацията и забравата. Ще преживее и новата мода на „селския туризъм“ и смешните PR постановки. Но поне да си го кажем:
Не е нужно да си с народна носия, за да си народен човек. Това е само театрален костюм.
Не е нужно да се снимаш с кокошка, за да разбереш бедността.
И не е нужно да има избори, за да стъпиш в село.
Приятна неделя! И следващия път, когато някой каже „Отивам при хората“, нека поне си остави охраната на пътя. Да не плашат козите. Не за друго!
СТАТИИ НА СЪЩАТА ТЕМА В САЙТА:
КАФЕ С ВКУС НА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ. ПАК НИ ВАРЯТ В СТАРОТО ДЖЕЗВЕ.
