ТЕЛК не е просто административен орган. Тя е система, която от десетилетия функционира в среда на трайно натрупани корупционни практики, негласни правила и зависимости. Това не са изолирани случаи, не са червиви ябълки, а структурен проблем, който се е превърнал в традиция.
Корупцията в ТЕЛК никога не е била изненада или новина за обществото. Тя е обществено известно явление, за което се говори от години,пише се в медиите, водят се съдебни дела (от време на време), има институционални и журналистически разследвания, хиляди хора разказват лични истории. Именно затова е важно да се каже ясно: това не е система, която може да бъде поправена с козметични промени. И дори не само с промени, от какъвто и да е било мащаб. ТЯ ПРОСТО ТРЯБВА ДА ИЗЧЕЗНЕ. Тотално и завинаги!
На практика през годините са се утвърдили няколко устойчиви модела на злоупотреби и корупционни практики:
– Търговия с проценти нетрудоспособност срещу заплащане или услуги.
– Неравно третиране на хора със сходни увреждания.
– Едни получават високи проценти, други биват системно орязвани.
– Зависимост от посредници, „уреждачи“, адвокати и лекари, които познават правилните хора.
– Натиск върху реално нуждаещи се хора да се отказват от обжалване.
– Системно подценяване на състояния, които не са видими или не се вписват в остарелия медицински модел.
Тези практики не просто ощетяват отделни хора. Те изкривяват цялата социална система, защото решенията на ТЕЛК това са права, помощи, услуги и подкрепа. В много случаи жизненоважни! В малките населени места проблемът придобива още по-тежко измерение. Там ТЕЛК често се превръща в инструмент за политически контрол и натиск.
Хората се познават. Всички знаят кой от коя партия е, кой за кого гласува, кой е послушен и кой – не. Когато достъпът до инвалидна пенсия, добавки или помощ зависи от решение на комисия, това създава перфектна среда за злоупотреба.
Посланието е негласно, но ясно: „Ако искаш да си спокоен – не се бъркай, не протестирай, гласувай правилно.“ Така ТЕЛК се превръща в механизъм за купуване на гласове и за държане на хората в зависимост. Това вече не е просто корупция. Това е подмяна на демократичния процес чрез страх и несигурност.
Съвършено безсмислената идея, че ТЕЛК може да бъде реформирана, се повтаря от години. На практика обаче всяка реформа остава в рамките на същия модел. Същата философия, същите зависимости, същата концентрация на власт в малък брой хора. Когато една система е изградена върху корупционни практики, тя не се ремонтира, тя се унищожава и заменя. Всяка друга мярка е отлагане на проблема.
Не е тайна, че алтернатива има и тя е много близо. Към момента България вече разполага с алтернативен механизъм – оценката на индивидуалните потребности, основана на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ICF) на Световната здравна организация.
По замисъл ICF не измерва колко болен е човекът, а как функционира в ежедневието си, от каква подкрепа реално има нужда, как средата го ограничава или подпомага. Това е социален, а не наказателен модел. Той е създаден, за да гарантира подкрепа, а не за да я отнема.
Как ICF беше изкривена в българската практика? Проблемът не е в самия модел, а в начина, по който той се прилага у нас. Най-сериозните изкривявания са:
– Формално попълване на оценки без реално познаване на човека и средата му.
– Подмяна на реални нужди с хипотетичен потенциал.
– Субективни интерпретации, особено при хора, които не могат да се изразяват вербално.
– Изключване на близките от процеса на оценка.
– Използване на ICF като инструмент за ограничаване на помощ, а не за нейното разширяване.
Всичко това е в директно противоречие с първоначалния замисъл на ICF.
Какво трябва да се промени, за да работи реалният модел на индивидуалната оценка по ICF? За да бъде ICF реална алтернатива на ТЕЛК, са необходими ясни и принципни промени:
– Премахване на ТЕЛК като система и прекратяване на ролята ѝ като вход към социални права.
– Реална мултидисциплинарна оценка, а не формални комисии.
– Задължително участие на близките и личните асистенти.
– Прозрачност на решенията и мотивите към тях.
– Изключително строг контрол и отчетност на оценяващите екипи.
– Ясно разграничение между медицинска диагноза и социална подкрепа.
Какво може да се каже в заключение? ТЕЛК е пример за система, в която корупцията не е дефект, а неотменима функция. Тя не може да бъде изчистена, защото е изградена така. Алтернатива съществува. Въпросът не е дали имаме механизъм, а дали има политическа воля да бъдат прекъснати зависимостите, натиска и страха. Истинската реформа започва не с нови комисии, а с отказ от компромиси със система, която отдавна е загубила общественото доверие.
И накрая нещо много важно. Теми като ТЕЛК, социалната подкрепа и правата на хората с увреждания не търпят посредственост, невежество и политическа дилетантщина. Това не са сектори, в които може да се влиза без подготовка, без опит и без дълбоко разбиране на последиците. Това са системи, от които пряко зависят човешки животи. Политическата неграмотност в тази сфера не е безобидна. Тук тя в комплект със социална неграмотност са катастрофални, крайно вредни и разрушителни. Произвеждат страх, зависимости, манипулируемост, мизерия и безизходица. Узаконяват корупцията и я превръщат в норма. Обричат хората в неравностойно положение на унижение, лишения и мълчание. Мястото на неграмотните, неподготвените и случайните хора не е в парламента. Там те не са просто неадекватни. Те са обществено опасни, защото вземат решения, които не разбират, гласуват закони, които не познават и нямат капацитет да осъзнаят. Поддържат системи, чиито жертви никога не са поглеждали в очите, а и нямат желание за това.
Всеки депутат, който без знание и компетентност пипа социалната политика, носи пряка отговорност за всяко отнето право, за всяка орязана помощ, за всяко семейство, оставено само. Това не е политическа грешка. Това е морално престъпление.
В държава, в която ТЕЛК се използва за контрол, натиск и купуване на гласове, изборите като възможност и функция не са формалност. Те са последната защита срещу разпада. И всеки глас за невежество е глас срещу хората, които нямат силата да се защитят сами. Когато в парламента влизат неподготвени и безотговорни хора, последствията не остават там. Те слизат по домовете, по болниците, по социалните служби и се превръщат в страдание.
Това не е реторика. Това е сурова и жестока реалност. И за нея някой трябва да носи отговорност – институционална и законотворческа. Такава осъзната отговорност могат да носят само хора политически грамотни, знаещи и можещи. Крясъци и кух популизъм не помагат. Крясъците са елементарно площадно ниво и не компенсират липсата на знания и опит.
