Често и по различни поводи ни се налага да се питаме има ли закони в България, които точно да формулират понятието „обществен интерес“. Особено в антикорупционната дейност това е често срещан проблем. По този повод направихме малка юридическа консултация със специалисти, които ни обясниха следното:
НЕ! В българското законодателство няма един универсален закон, който да дефинира понятието обществен интерес с точни, кратки думи и да гласи: обществен интерес е това и това. Това понятие не е формулирано като самостоятелна дефиниция в общ или специален закон. Примерно в Конституцията. Но то се среща и се прилага в няколко закона в различен контекст и там придобива юридическо съдържание според конкретната ситуация. Това е важно да се знае, защото понятията като „обществен интерес“ и „надделяващ обществен интерес“ често са ключови при решаването на практически въпроси, но значението им зависи от контекста на закона, който ги използва.
Ето как и къде се среща в законите:
В Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се използват понятия, свързани с обществен интерес, особено когато се говори за надделяващ обществен интерес от разкриване на информация. Законът конкретно казва, че информация може да бъде разкривана, дори когато е класифицирана или е търговска тайна, ако е налице надделяващ обществен интерес. Например, когато разкрива корупция или злоупотреба с власт, повишава прозрачността на институциите или гарантира законосъобразност и отчетност. Това е практическа работна дефиниция на обществен интерес в конкретния контекст.
В този закон самото понятие „обществен интерес“ не е дефинирано в отделен член като универсално, но в чл. 2 се дава дефиниция на обществена информация, която е тясно свързана с това, от което има интерес обществото. Информация, даваща възможност на гражданите да си изградят мнение за работата на публичните органи.
„Чл. 2. (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
(2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител.
(3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп., бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна ал. 3, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни.“
Други закони, в които понятия като „интерес на обществото“ или „обществен интерес“ се споменават, също не дават еднозначна обща дефиниция. Например когато става въпрос за защита на обществени интереси при регулации или административни процедури. В решения на Конституционния съд и практиката се приема, че защитата на обществения интерес е легитимна цел на законите и може да е основание за ограничаване на индивидуални права, но и тук няма една кратка, точна законова дефиниция за „обществен интерес“.
Какво означава това на практика?
Просто казано, българските закони не съдържат единен, статичен, общ юридически речник, в който да търсим „обществен интерес“ и да получим една универсална дефиниция. Понятието се дефинира в рамките на конкретни закони или правни ситуации, и често съдът или административният орган тълкуват дали в конкретния случай интересът на обществото надделява над други интереси. Като лични или търговски например!
В заключение просто трябва да повторим, че понятието “обществен интерес“ няма закована единна дефиниция. То придобива съдържание според конкретната ситуация и нейното тълкувание и винаги е в контекста на закона, който го използва.
