От първия ден на влизането на България в еврозоната хората започнаха да гледат цените по различен начин. Доскоро българинът смяташе в левове. Познаваше стойността на парите си почти инстинктивно. Знаеше кое е скъпо, кое е евтино и колко може да си позволи. Сега много хора гледат етикетите и изпитват объркване. Част от възрастните хора още преизчисляват всичко в левове. Други се страхуват, че не могат да преценят дали някой не ги лъже. Трети са убедени, че с еврото животът е станал по-скъп.
Тези страхове не са измислени. Те не са плод само на слухове и социални мрежи. Всяка промяна на валутата създава несигурност. Особено в държава като България, където голяма част от хората живеят с ограничени доходи и внимават за всяка стотинка. Когато човек разполага с малко пари, дори минималното увеличение на цените се усеща тежко. Богатият може и да не забележи поскъпването на хляба или млякото. Пенсионерът, самотната майка, семейството на дете с увреждане или работещият беден обаче го усещат веднага.
Още преди приемането на еврото икономисти и политици уверяваха обществото, че масово поскъпване няма да има. Обясняваше се, че курсът лев-евро е фиксиран от години чрез валутния борд и че България и без това е била тясно обвързана с еврото. Това е вярно. Левът отдавна не се движеше свободно. Курсът беше стабилен. Но хората не се интересуват само от икономическите теории. Те гледат касовата бележка в магазина, сметката за ток, цената на лекарствата и храната. Именно там започна голямото напрежение.
Първото, което много граждани забелязаха, беше закръгляването на цените. Това е един от най-често срещаните проблеми при преминаване към евро във всяка държава. Теоретично цените трябва да се преизчисляват точно. На практика обаче търговците често закръгляват нагоре. Ако един продукт струва 1,82 евро, той лесно може да стане 1,99 евро. Ако услуга излиза 5,11 евро, тя може да стане 5,50 евро. На пръв поглед разликата изглежда малка. Но когато това се случва при хиляди стоки и услуги, общото поскъпване започва да се усеща сериозно.
Тук е важно хората да разберат нещо много съществено. Не всяко увеличение на цената е пряко причинено от еврото. Това е един от най-големите проблеми в обществения разговор. Много търговци използват смяната на валутата като удобно оправдание за увеличения, които така или иначе са планирали. Част от бизнеса се възползва от объркването и от факта, че потребителите още не могат лесно да сравняват стойностите. Това е особено видимо при малките ежедневни покупки – кафе, закуски, таксиметрови услуги, дребни стоки в кварталните магазини.
Друг важен фактор е психологията. Когато човек започне да вижда по-малки числа, той понякога губи реална представа за стойността. Например 5 евро звучат по-малко от почти 10 лева, въпреки че реално това е почти същата сума. Точно това объркване позволява по-лесно приемане на по-високи цени. Част от хората харчат повече, без веднага да го осъзнаят. После идва усещането, че „парите изчезват по-бързо“.
Много българи се питат защо, ако курсът е фиксиран, все пак има поскъпване. Отговорът е прост. Валутният курс е само една част от икономиката. Цените зависят и от разходите за транспорт, горива, ток, заплати, наеми, суровини и печалбата, която търговецът иска да реализира. Ако производителят плаща повече за ток и транспорт, цената на стоката също расте. Ако работодателите увеличават заплатите, това също често се прехвърля върху цените. Това означава, че инфлацията не изчезва само защото държавата е сменила валутата.
Но има и друг много важен проблем – недоверието. Българското общество от години има крайно ниско доверие към институциите. Много хора не вярват, че държавата ще защити потребителите. Те смятат, че контролът е слаб и че големите търговци винаги намират начин да заобиколят правилата. Именно затова страховете около еврото се оказаха толкова силни. Не защото хората не разбират математиката, а защото не вярват, че някой ще ги защити от спекула.
Голямо напрежение създаде и двойното обозначаване на цените. В продължение на месеци магазините показваха стойностите едновременно в левове и евро. Идеята беше добра. Хората да свикнат постепенно. На практика обаче много граждани се объркваха още повече. Особено възрастните хора. Част от пенсионерите започнаха да избягват определени покупки, защото не бяха сигурни колко точно плащат. Други изпитваха страх, че могат да бъдат измамени при ресто или преизчисляване.
Тук трябва честно да се каже и нещо друго. България влезе в еврозоната в момент, когато хората вече бяха изморени от години инфлация. След пандемията, войната в Украйна, скъпите горива и увеличените цени на енергията, обществото беше много чувствително към всяко ново поскъпване. Това означава, че дори малки промени се възприемат много по-болезнено. Когато човек вече е притиснат финансово, всяко увеличение изглежда като заплаха.
Особено тежко положението се усеща при храните. Именно хранителните продукти са най-чувствителната тема за всяко домакинство. Българинът може да отложи покупката на техника или дрехи, но не може да спре да купува хляб, мляко, месо и лекарства. Затова и всяка промяна в цените на основните стоки създава силно обществено напрежение. Когато хората виждат, че пазарската количка струва повече, те започват да обвиняват еврото, независимо какви са реалните икономически причини.
Много важно е да се разбере и разликата между реална инфлация и усещане за инфлация. Икономистите често работят със средни показатели. Те могат да кажат, че инфлацията е 3 или 4 процента. Но човек не живее със средни показатели. Той живее с конкретните си разходи. Ако хлябът, сиренето и лекарствата са поскъпнали с 15 процента, за пенсионера няма значение, че телевизорите или компютрите са поевтинели. Той усеща реалния удар върху ежедневието си.
Има и още един проблем, който често се подценява. Този проблем са доходите. В държави с високи заплати хората приемат по-лесно преминаването към евро. В България обаче огромна част от населението живее с ограничени средства. За много семейства всяко повишение на цените означава лишения. Това прави обществото много по-чувствително и нервно.
Страхът от поскъпването всъщност е и страх от обедняване. Хората се тревожат, че доходите им няма да догонят новите цени. Пенсионерите се страхуват, че пенсиите им няма да стигат. Родителите се страхуват за децата си. Семействата на хора с увреждания се страхуват, че разходите за терапии, лекарства и грижи ще станат непосилни. Именно затова темата за еврото не е просто финансова тема. Тя е социална тема.
Не трябва да се пропуска и ролята на спекулата. При всяка голяма промяна има хора, които се опитват да печелят от страха и объркването. Някои търговци вдигат цените без реална причина. Други използват дребни трикове – намаляват грамажа, променят опаковките или подвеждат клиентите с промоции. Контролът върху подобни практики е труден, особено когато институциите не разполагат с достатъчно капацитет или действат бавно.
И все пак е важно обществото да не изпада в крайности. Не всяко увеличение е престъпление и не всеки търговец е спекулант. Има обективни причини за част от поскъпването. Световната икономика остава нестабилна. Цените на суровините се променят. Транспортът поскъпва. Производителите също работят под натиск. Проблемът е, че обикновеният човек трудно различава реалната икономическа причина от чистата спекула.
Точно тук държавата има огромна отговорност. Институциите трябва не само да проверяват, но и да обясняват. Хората имат нужда от ясна информация на разбираем език. Не от сложни икономически термини, а от конкретни примери. Обществото трябва да знае кога има реално нарушение и кога става дума за нормален пазарен процес. Без такава комуникация страховете неизбежно растат.
Истината е, че доверието се печели трудно. Българите помнят много кризи, фалити, инфлация и финансови сътресения. По-възрастните хора още помнят как спестяванията им изчезнаха през 90-те години. Именно затова всяка финансова промяна се посреща с подозрение. Това не е просто икономика. Това е историческа памет и натрупан страх.
Днес България вече е в еврозоната. Истинският въпрос вече не е дали еврото трябваше да бъде прието. Истинският въпрос е дали държавата ще успее да защити хората от необосновано поскъпване, дали ще има реален контрол и дали доходите ще могат да догонят цените. Защото за повечето граждани няма значение как се казва валутата. Важно е дали могат спокойно да си платят храната, лекарствата, тока и наема.
Именно затова темата за цените остава толкова болезнена. Не защото българите не разбират еврото, а защото твърде добре разбират какво означава бедността.
