Живеем във време, в което всичко около нас се променя с шеметна скорост и думата, която чуваме най-често по телевизията и в интернет е дигитализация. Казват ни, че това е бъдещето, че компютрите и телефоните ще улеснят живота ни и че опашките по гишетата най-после ще изчезнат. Обещават ни, че с два клика на екрана ще можем да си извадим всякакъв документ, да се прегледаме при лекар или да си платим данъците, без да губим половин ден в разправии с нервни чиновници.
Всичко това звучи прекрасно на хартия и по трибуните, където политиците обичат да се хвалят с модерните си проекти. Когато обаче погледнем реалността в България, картината започва да изглежда малко по-различно и много по-притеснително за обикновения човек. Милиони левове от нашите данъци се изливат в софтуери, платформи и приложения, които често работят наполовина или изобщо спират в най-важния момент.
Всеки от нас се е сблъсквал с това в реалния живот по един или друг начин. Спомнете си какво се случва, когато отидете в аптеката с електронна рецепта, а системата на министерството изведнъж „падне“. Фармацевтът вдига рамене, компютърът му мълчи, а вие оставате без нужното лекарство, въпреки че сте си платили осигуровките и сте чакали пред кабинета. В такива моменти дигитализацията не изглежда като прогрес, а като истинско наказание за хората.
Големият проблем е, че зад тези сложни думи често се крие просто един нов и много по-лесен начин за източване на държавния бюджет. Когато се строи път или се ремонтира училище, всеки може да отиде и да види с очите си дали асфалтът е неравен или оградата е крива. При компютърните системи обаче нещата са невидими за простото око. Фирми, близки до властта, получават огромни суми пари, за да създадат сайтове и програми, които после се оказват пълни с грешки, но парите вече са преведени и изчезнали.
Освен за парите ни, тук става въпрос и за нашата лична сигурност, която е изложена на огромен риск. Държавата събира на едно място в компютрите си цялата информация за нас. Къде живеем, какви имоти имаме, от какво сме болни, колко пари печелим и какви са номерата на документите ни. Тази златна мина от данни обаче се пази толкова лошо, че редовно ставаме свидетели на хакерски атаки, при които информацията за милиони българи изтича свободно в интернет пространството.
Представете си, че утре някой измамник вземе вашите лични данни от някоя лошо защитена държавна система и изтегли бърз кредит на Ваше име, за който вие дори не подозирате. Или пък разбере точно какви имоти притежавате и се опита да ги прехвърли с фалшиви пълномощни, докато вие спокойно си стоите вкъщи. Това не са сценарии от филмите, а напълно реални опасности, които се случват заради нехайното отношение на институциите към дигиталната сигурност.
Компютрите и интернет трябваше да бъдат инструмент, който да помага на гражданите и да направи управлението прозрачно, за да се вижда всяка похарчена стотинка. Вместо това, в много случаи дигитализацията се превърна в перфектния параван, зад който се крият стари корупционни практики, облечени в модерни и сложни термини. Когато ни уверяват колко е сигурно всичко, трябва да помним, че най-лесната ключалка за разбиване е тази, която никой не поддържа и не проверява.
В крайна сметка, модерните технологии не са нито добри, нито лоши сами по себе си. Всичко зависи от хората, които ги управляват и плащат за тях. Докато гражданското общество не започне да изисква строг контрол и реална отговорност за всеки похарчен лев в интернет пространството, дигитализацията у нас ще си остане просто скъпо платена илюзия, от която печелят шепа избрани, а сметката и рисковете остават изцяло за сметка на обикновения български гражданин.
