Етикет: валентина милова

В интерес на истината НАКРАЯ трябва да бъдат казани някои неща. Още есента на 2024 г. за мен беше ясно, че не съм на правилното място. След първоначалната еуфория дойде осъзнаването, че сме попаднали на място, където в политически план никой не знае какво прави и какво трябва да се направи. И всъщност няма никакво намерение да го прави! Тези хора нямаха знания и не знаеха какво ще правят в политически смисъл. Имаше нещо друго. Политиката тук не беше главна цел, а само средство. Трябваше време, за да стъпя на земята и да осъзная, в какво сме се забъркали. В крайна сметка нещата завършиха така, а част причините бяха тези:   До председателя на ПП “Величие“ г-жа Албена Георгиева Пекова   Варна, община Ветрино, с. Ветрино, ул.“Витоша“, сграда „Старата Баня“, пк 9220, o

 Как тръгваш от мрежовия маркетинг и стигаш до парламента? Никак! Каквото и да си мислиш, където и да се намираш! Просто си стигнал до някакви временни висоти не заради твои качества и стратегии, а защото си имал късмет да си намериш кой да те изтегли до там. Изкачването на буксир чрез изтегляне може да проработи един, два пъти. След това не се намират желаещи да теглят мъртъв и неперспективен товар. В търговията и бизнеса има модели, които работят добре и са ефективни. Станали са класика.  В мрежовият маркетинг хората се обучават да убеждават клиенти за покупка или присъединяване към бизнеса. Помагат при търсене на хора, които да инвестират. Разбира се, ако си заслужава! Техниките са ясни – емоционално въздействие („Този крем ще те направи красива!“), личен пример („Аз печеля … лева на

Политиката не е бизнес. Това трябва да е очевидно, но все по-често виждаме как хора, израснали в света на схемите и мрежовия маркетинг се прокрадват към управлението на държавата и я третират като стартиращо предприятие. И проблемът не е в амбицията или целите. Проблемът е, че бизнес логиката убива демокрацията и малкото останало човешко в политиката. Когато политиката се сведе до тактики от търговията и продажбите, а избирателят се третира като клиент резултатът може да бъде само един – манипулация с еднодневни обещания и институции превърнати в личен бизнес инструмент. Резултатът от това е предсказуем – крах на доверието, разпад на институциите и общество, което след първия емоционален подем губи вяра във всякаква промяна. Това не е теория. Това е рецепта, която се тества към момен...

 В последните години сме свидетели на дълбока трансформация в социалната политика на България – такава, каквато малцина граждани осъзнават в пълната и сериозност. На повърхността тя изглежда като реформа, модернизация, интегриране на добри европейски практики, но ако се вгледаме по-внимателно ще видим един крайно обезпокоителен процес – държавата постепенно се оттегля от своя ангажимент към най-уязвимите и прехвърля социалната отговорност на частните доставчици  и неправителствени организации. Този процес се случва тихо, с административни ходове, нови регулации и процедури, които уж улесняват достъпа, но на практика затрудняват реалната подкрепа. Всичко това започна с гласуването и въвеждането на ЗСУ (Закон за социалните услуги), въведен с идеята за по-гъвкава и ефективна система, но вс

За да напиша по-долните редове ми трябваше цял един месец ровене в стари публикации, парламенти и избори. Все пак минаха 35 години от 1989 г. насам. Колкото и да помниш, колкото и да е силна паметта, годините не са малко, събитията и фактите също. Някои от тях, дори Интернет не е запомнил. Трябваше да се срещна на „по кафе“ със стари приятели, с които стъпихме по площади и протести още веднага след 1989 г. Да си спомним и за тези, които вече ги няма. И НЕ! Нямам нищо общо със СДС (слава богу!) И не съм викала „Който не скача е червен“. Бях от другата страна на барикадата. И дори след 35 години мисля, че тогава застанах на правилното място. Това до тук беше нещо като въведение. Сега по същество! Причината да си направя този труд и ровене в отминали събития беше чисто любопитство. Исках д...

Най-трудно е на тези, които не отиват да търсят в една партия спасител и да се влюбят до полуда в него. Да му прощават всяка грешка и търсят за нея дълбокомислени оправдания. Да го качат на пиедестал, който не отговаря нито на неговите качества, нито на неговите намерения. Да бъдат крайно необходим, но безмислен пълнеж. Най-трудно е на просветените, целеустремените, виждащите и мислещите. На тези които знаят какво искат и с какво не биха се примирили. За тези, които са направили част от живота си една идея и една кауза и не прощават грешките, които я затриват. Не споменаваме службогонците. Те ще се примиряват с всичко. Целите им са други, а понякога и мозъчното съдържимо. Дори много често! Високомерие? Определено, но не точно. Но има за какво! По-скоро е осъзнаване. Осъзнаване, че не

Обикновено мълча, когато половината ми приятели спорят с другата половина. Не желая да се въвличам в излишни противостояния, особено когато не съм съгласна нито с едните, нито с другите. Четиридесет и пет минути седмично могат да дадат обща култура, но не и вяра. Най-вероятно децата ще намразят предмета, когато стане задължителен, а с него и вярата. При първата по-ниска оценка по предмета ще изчезнат и вярата, и уважението към нея. В крайна сметка ще започнат да рисуват мустаци на светците в учебника, както правят с Нютон в учебника по физика. Четиридесет и пет минута на седмица (или два пъти по толкова) не могат да направят човек вярващ, ако той расте и се развива в семейство, където вярата не е приоритет. И този факт не ги прави лоши хора! Моето лично мнение винаги е било, че учебен п

Да имаш човек с увреждане в семейството е съдба, не наказание. Съдба, която се дава само на най-силните. На тези, за които тя, Съдбата е преценила, че ще издържат и ще понесат кръста достойно. Ще бъдат пример за всички останали, които се пречупват и потъват в самосъжаление при най-малкото изпитание. И ако ти си точно такъв, по пътя си срещаш и други с това предназначение. И тогава ставате общност. Поемате напред заедно. Това се случва с много хора. Налага  им се да задълбаят дълбоко в дебрите на социалната политика, заедно с другите избрани от силите на вселената, защото ако не си помогнеш сам, няма кой друг да ти помогне. Трябват знания, опит и тежки битки. И не, че някога си предвиждал или искал за себе си такава съдба. Животът така те подхваща. Много съдби, случки и битки минаха покр

Сутринта ми се наложи да поработя малко с Adobe Premrere и Adobe After Effects. За който не знае ( а и изобщо не е задължително да знае) това са видео редактори. Обработват видеоматериали. Спомних си как ходехме на курсове, четяхме книжки, гледахме клипове в ютуб, за да се научим да работим с тях. И за Фотошоп беше същото. Огромен труд, знания, опит тренировки. Владеенето им беше голям плюс за някои длъжности и имаше значение дали ще вземат теб на тази длъжност или някой, който ще се наложи да учат тепърва. Всичко това вече го няма и няма значение. Почти за всяка една човешка дейност, за която преди имаше нужда от мозък и знания си има съответен ИИ (изкуствен интелект). Даже вече не трябва да владееш офис пакета! Чувам, че ИИ вече пише книги, рисува картини, проектира сгради, създава реалн

Само няколко въпроса. Нищо друго! Само въпроси! Вие лично бихте ли застанали на един площад и рамо до рамо с героите на това разследване от клипа? Каква смятате, че е връзката между насилието, насилниците и протестите срещу тях? Ами, явно не е точно тази, за която си помислихте. Ако пуснете на търсене в Гугъл кодовите думички "циганските барони Мето и Трайчо" и Ви се изправят косите от ужас, как ще се отнесете към факта, че един от героите на това е търсене е вдъхновител, организатор и оратор на протест, който сте подкрепили? И който УЖ е срещу насилието!!!! И хайде без евтините номера, че е важна идеята и целта! Идеите и целите ги определят хората и техния морал. Където хората са нечисти, нечисти са и целите, независимо от някакво измамно златно покритие. И това е принцип...