Етикет: хора с увреждания

Мамо, защо не дойдем да живеем в Лозенград, щом дядо Георги е роден тук? Въпрос на синът ми Георги, роден със Синдром на Даун, КИ 45, но като събратята си силно сетивен.  Продължаваме разговора: Защо, да живеем тук? Ами, обичат ме. Е, колко хора те обичат в България (изреждам много), няма ли да ти е мъчно? Не, те ще идват. Как ти хрумна, бе дете? ТУК ВСИЧКИ МЕ ХАРЕСВАТ! И млъкна, и с нежелание се качи в автобуса за Бургас… Изпитах физическа болка. На 22 юли 2012 г. навърши 22 години и искаше да види Константинопол. Това бе подаръкът му. На връщане има престой в Лозенград, показах му, къде някога е била къщата на дядо му Георги, взехме пръст за гробовете в Бургас. Купих му кюфтета, а аз получих този въпрос. Какво да му обясня – че преди 89 години семейството е избягало в...

 В последните години сме свидетели на дълбока трансформация в социалната политика на България – такава, каквато малцина граждани осъзнават в пълната и сериозност. На повърхността тя изглежда като реформа, модернизация, интегриране на добри европейски практики, но ако се вгледаме по-внимателно ще видим един крайно обезпокоителен процес – държавата постепенно се оттегля от своя ангажимент към най-уязвимите и прехвърля социалната отговорност на частните доставчици  и неправителствени организации. Този процес се случва тихо, с административни ходове, нови регулации и процедури, които уж улесняват достъпа, но на практика затрудняват реалната подкрепа. Всичко това започна с гласуването и въвеждането на ЗСУ (Закон за социалните услуги), въведен с идеята за по-гъвкава и ефективна система, но вс

В далечната 2018 г. БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ подкрепи протеста на майките на деца с увреждания от СИСТЕМАТА НИ УБИВА и беше с тях през всичките дълги седем месеца, когато създаваха и се бориха за Закона за личната помощ. Тогава ни се наложи да прибавим още един раздел от теми и още една насока към обема от задачи, по които по онова време работеше гражданското сдружение. Наложи се да прочетем и проследим доста закони, за да бъде адекватна помощта ни. Да видим с очите си доста съдби, да заживеем с техните проблеми, да ни станат приятели и съидейници. Това беше един от случаите, когато на човек или организация се налага да навлезе в нови територии, да придобие нови знания и интереси, да преживее със своите приятели техните болки и живот, за да може адекватно да помогне. И тогава, и по-късно

Да имаш човек с увреждане в семейството е съдба, не наказание. Съдба, която се дава само на най-силните. На тези, за които тя, Съдбата е преценила, че ще издържат и ще понесат кръста достойно. Ще бъдат пример за всички останали, които се пречупват и потъват в самосъжаление при най-малкото изпитание. И ако ти си точно такъв, по пътя си срещаш и други с това предназначение. И тогава ставате общност. Поемате напред заедно. Това се случва с много хора. Налага  им се да задълбаят дълбоко в дебрите на социалната политика, заедно с другите избрани от силите на вселената, защото ако не си помогнеш сам, няма кой друг да ти помогне. Трябват знания, опит и тежки битки. И не, че някога си предвиждал или искал за себе си такава съдба. Животът така те подхваща. Много съдби, случки и битки минаха покр

Най-големият страх на всеки родител или роднина на човек с увреждане е какво ще се случи с него след смъртта на родителите му. Така започва и завършва денят на всеки от нас – родителите и роднините на хората с тежки увреждания. Кой да защити  и как да бъде защитен човекът с увреждане от недобросъвестни измамници, които биха отнели дома му и всичко, което са му оставили родителите му? Как да бъде предотвратен моментът, в който той ще завърши животът си трагично изоставен и ограбен на улиците? Това важи най-вече за хората с ментални проблеми и невъзможност да говорят (невербалност). Така живеем всички родители и роднини на хора с увреждания. С тази мисъл лягаме, с нея и ставаме. В страна, в която корупцията е сериозен проблем и в която мафията си има държава защитата на уязвимите хора е изкл...

Системата на ТЕЛК (Трудово-експертните лекарски комисии) в България е обект на критики и недоволство поради най-различни причини. Един от най-критикуваните недостатъци е широката възможност и доказани практики на корупция. Периодично избухват скандали, при които отговорни лица и институции подемат широка кампания и шум в медиите, имитират УЖ антикорупционна дейност и възмущение, след което всичко замира и си остава същото. По много причини, някои от които са по-близо до политиката, отколкото до медицината и социалната сфера, липсва желание и стремеж за окончателно решение на проблемите. Това се случва, защото от една страна ТЕЛК решенията са своеобразна награда за вярност към дадена партия или политическа личност на национално или местно ниво. От друго страна те играят ролята на бухалка къ...

Хит сега е новината, че Илон Мъск бръкнал в американската социална система и какво там видял. Какво ли ще стане, ако се намери един Илон Мъск и за българската социална система? Това, дето ще излезе около фалшивите ТЕЛК-ве и частните доставчици на социални услуги сигурно ще изправи косите на българското народонаселение. Наскоро ни направиха забележка, да не говорим толкова ядно за фалшивите ТЕЛК-ве. Хората го правели от беднотия. Да я .... и у беднотията! Защо търси на хляба мекото и на работата лекото? Да отидат да работят, а не да търсят начин и да дават подкупи за издаване на фалшиви ТЕЛК решения. Още с раждането на детето! За подкупи имат пари, а иначе бедни били! Тайна ли е, че цели населени места и етноси живеят от ТЕЛК? Вярно ли е, че ТЕЛК-вете са награда за партийно послушание и ...

Когато има борба за правата на някоя група от хора нещата никога не са еднозначни. Има засегнати, има възползвали се от мътното положение, има и провокатори. Най-опасни и вредни са онези от тях, които играят ролята на спасители. Уж са наши, но не съвсем, най-често и хич даже. В по-стари и по-нови времена държавата е създала т. нар. организации-буфери. На тези организации държавата плаща под формата на субсидии и най-различни други предимства, за да бъдат буферът за потушаване на народното недоволство. Съвсем преднамерено им се дава правото да бъдат единствен проводник и представител на „народните интереси“. Когато възникнат горещи ситуации държавните органи и институции привикват тези организации и започват „преговори“ и „разговори“ именно с тях. Т.е. „преговарят“ и "разговарят“ със самите...

Аз съм баба на дете с увреждане. Приятелите ми го знаят. Хората с увреждания и заболявания в тази държава са си обидени от съдбата и всички видове управляващи по подразбиране. Имали са нещастието да се родят в тази страна, в която отношението е подигравка и пълен игнор на заболяването, увреждането и проблемите свързани с тях. Почти само в България можеш да видиш първосигнално създание, което обръща глава като види инвалидна количка и се кръсти и плюе в пазвата като отмине. Тази територия все още е на ниво на развитие първобитност по отношение към хората със заболявания и увреждания, а политиката към тях е подчинена на девиза "Да не дава Господ!". За първи път, обаче имаме "управляващ", който до такава степен е отпуснал края на първобитното в себе си, че си позволява в общественото прост...

Кой, каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. Така се получава, когато назначаваш в подопечните си министерства хора по партийна линия. От партиен секретар, социален работник, икономист или земеделец не се става за няколко седмици. Резултатите са налице. Една страница на министерството не могат да спретнат без да се олеят и изложат. Само преди часове Министерство на труда и социалната политика си спретна голям номер . На страницата на министерството беше публикуван конкурс за финансиране на проекти за стимулиране заетостта на хора с трайни увреждания. И тъй като в родината ни мила не можаха да намерят щастливо усмихнат и накипрен човек с увреждане ( щот НЯМА, не за друго) си изтеглиха от Гугъл снимка на чужбинска мацка в инвалидна количка. Там в чужбината може и да с...