Етикет: социална политика

Първите десет дни на януари винаги са особен период за България. Хората още не са се върнали напълно в ритъм след празниците, сметките започват да пристигат, цените вече не са с празнични намаления, а държавата по традиция влиза в новата година със стари проблеми. Тази година обаче усещането е по-тежко. Не защото се е случило нещо зрелищно, а защото нищо не се случва така, както трябва. Държавата започна годината без редовно правителство и без приет държавен бюджет. Това не е дребен технически детайл, а ключов проблем. Когато няма бюджет, държавата работи по инерция. Харчи се „на парче“, отлагат се решения, а контролът отслабва. Именно в такива периоди корупцията се чувства най-добре. Когато няма ясни правила и политическа отговорност, решенията се взимат тихо, далече от публичния поглед,

Има една тиха подриваща обществото дейност, която се върши просто така, между другото, докато хората, живеещи в правилната страна на историята живеят с вяра във всичко, което идва от силите на светлината, демокрацията и доброто, а на другите, живеещи от неправилната страна на историята се подхвърлят непрестанно проблеми, с които да се борят. Я паметник ще бутнат, я валута ще сменят... Ето един пример за това, как ни варят като жаби: Чии са децата, на своите родители или може би не? А какво е родител? И почти никой не се усеща, какво е замислено, та се налага няколко човека да водят неравна битка със силите на “светлината и демокрацията“, докато всички гледат безучастно. За децата, родени в брак, е прието за майка да се смята жената, която е родила детето, а за баща – съпругът и. И са...

Мамо, защо не дойдем да живеем в Лозенград, щом дядо Георги е роден тук? Въпрос на синът ми Георги, роден със Синдром на Даун, КИ 45, но като събратята си силно сетивен.  Продължаваме разговора: Защо, да живеем тук? Ами, обичат ме. Е, колко хора те обичат в България (изреждам много), няма ли да ти е мъчно? Не, те ще идват. Как ти хрумна, бе дете? ТУК ВСИЧКИ МЕ ХАРЕСВАТ! И млъкна, и с нежелание се качи в автобуса за Бургас… Изпитах физическа болка. На 22 юли 2012 г. навърши 22 години и искаше да види Константинопол. Това бе подаръкът му. На връщане има престой в Лозенград, показах му, къде някога е била къщата на дядо му Георги, взехме пръст за гробовете в Бургас. Купих му кюфтета, а аз получих този въпрос. Какво да му обясня – че преди 89 години семейството е избягало в...

Трагедията, която излезе наяве в село Ягода потресе цяла България. Невъобразими условия на живот, нечовешко отношение към хора с тежки увреждания, безмълвие от институциите и пълна липса на елементарен контрол. След като в медиите се появиха снимки и свидетелства за ужасяващото състояние на хората от частния хоспис последваха оправдания, заклинания и дежурното „нямало сигнал“. В същото време политиците и експертите бързаха да уверяват обществото, че случаят нямал връзка със ЗСУ (Закон за социалните услуги). Това, обаче категорично не е вярно. Напротив! Има директна и много плашеща връзка. Законът за социалните услуги, приет въпреки яростната съпротива на граждански организации и някои партии отвори широко вратата за навлизане на частни доставчици в социалния сектор, при минимален или ни...

 В последните години сме свидетели на дълбока трансформация в социалната политика на България – такава, каквато малцина граждани осъзнават в пълната и сериозност. На повърхността тя изглежда като реформа, модернизация, интегриране на добри европейски практики, но ако се вгледаме по-внимателно ще видим един крайно обезпокоителен процес – държавата постепенно се оттегля от своя ангажимент към най-уязвимите и прехвърля социалната отговорност на частните доставчици  и неправителствени организации. Този процес се случва тихо, с административни ходове, нови регулации и процедури, които уж улесняват достъпа, но на практика затрудняват реалната подкрепа. Всичко това започна с гласуването и въвеждането на ЗСУ (Закон за социалните услуги), въведен с идеята за по-гъвкава и ефективна система, но вс

В далечната 2018 г. БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ АНТИМАФИЯ подкрепи протеста на майките на деца с увреждания от СИСТЕМАТА НИ УБИВА и беше с тях през всичките дълги седем месеца, когато създаваха и се бориха за Закона за личната помощ. Тогава ни се наложи да прибавим още един раздел от теми и още една насока към обема от задачи, по които по онова време работеше гражданското сдружение. Наложи се да прочетем и проследим доста закони, за да бъде адекватна помощта ни. Да видим с очите си доста съдби, да заживеем с техните проблеми, да ни станат приятели и съидейници. Това беше един от случаите, когато на човек или организация се налага да навлезе в нови територии, да придобие нови знания и интереси, да преживее със своите приятели техните болки и живот, за да може адекватно да помогне. И тогава, и по-късно

Да имаш човек с увреждане в семейството е съдба, не наказание. Съдба, която се дава само на най-силните. На тези, за които тя, Съдбата е преценила, че ще издържат и ще понесат кръста достойно. Ще бъдат пример за всички останали, които се пречупват и потъват в самосъжаление при най-малкото изпитание. И ако ти си точно такъв, по пътя си срещаш и други с това предназначение. И тогава ставате общност. Поемате напред заедно. Това се случва с много хора. Налага  им се да задълбаят дълбоко в дебрите на социалната политика, заедно с другите избрани от силите на вселената, защото ако не си помогнеш сам, няма кой друг да ти помогне. Трябват знания, опит и тежки битки. И не, че някога си предвиждал или искал за себе си такава съдба. Животът така те подхваща. Много съдби, случки и битки минаха покр

С все по-упоритото настъпление на фашизма и фашистите в България, аз като баба на дете с увреждане започвам много сериозно да се страхувам. Истински да се страхувам! Без преиграване и показност. Просто страх, с който от тук нататък ще заспивам и ще се събуждам. Наред със страха, за това, което чака нашите деца с увреждания след нашето преминаване отвъд. KАКВО Е ТОВА "AKTION T4"? Едно от най-гнусните престъпления, извършени от немския нацизъм, е програмата "Aktion T4", приета за изпълнение в Третия райх през 1939 г. Името на тази програма идва от адреса на сградата, в която е разработен този план, намиращ се на 4 Tiergartenstrasse в Берлин. Според декрета, подписан от Адолф Хитлер, в рамките на програмата Т4 хората, които са били болни от повече от пет години, деца с наследствени пато...